Статия във в. КАПИТАЛ, 25.16.2015 г.

Статия на г-жа Ангелина Добрева, Заместник председател на БАКЕП във вестник Капитал на тема:„Европарите за иновации ще бъдат насочени към четири сфери“

В последните години на действието на оперативната програма “Конкурентоспособност” грантовите схеми за иновации станаха първо разбираеми, а след това популярни сред бизнеса. След като изминаха две години от последната възможност за подпомагане на иновации, първата иновационна грантова схема по новата ОП “Иновации и конкурентоспособност” се очаква с нетърпение. Министерство на икономиката вече започна да популяризира плановете си за отваряне на бюджета за иновации през септември.

Промяна

Повечето кандидати за иновационен грант ще бъдат неприятно изненадани от основната промяна в европейските средства за иновации до 2020 г., а най-вероятно и дългосрочно след това. Периодът 2007 – 2013 г. беше най-вероятно последният, в който всяка фирма, независимо от сферата, в която работи и иска да инвестира, можеше да кандидатства за подкрепа за развиване и внедряване на собствена или чужда иновация. За новия финансов период Европейската комисия изиска от страните членки да създадат своя иновационна стратегия за интелигентна специализация, определяща само няколко сфери, в които съответната страна счита, че има най-висок потенциал за иновации. Европейската подкрепа ще може да бъде инвестирана само в тези сфери, тъй като ЕК иска фокус на усилията и средства там, където Европа може да се конкурира най-добре с останалия свят.

Около 300 млн. евро струва пътят на едно-единствено лекарство от лабораторията до пазара. Примерът описва достатъчно добре символичния размер на подкрепата за иновации в България от структурните фондове – по-малко от 600 млн. евро. При такъв размер на финансовата помощ има логика в изискването на ЕК помощта да бъде фокусирана само в няколко сфери.

В края на 2014 г. правителството одобри ИСИС – Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България. Стратегиите придобиват значение, когато от тях зависи сериозен публичен ресурс. От стратегията ИСИС зависи отпускането на 295 млн. евро – ресурсът за приложни иновации в икономиката по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, и 286 млн. евро – ресурсът за научни изследвания и развитие на иновациите по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.

Къде ще се насочат парите за иновации

Сферите, в които България е счела, че може да развива най-успешно иновации и да пробие на международния пазар, са почти същите във всички стратегии на страните от Източна Европа:

Информатика и ИКТ
Мехатроника и чисти технологии
Индустрия за здравословен живот и биотехнологии
Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.
Фирми и научни организации ще могат да разчитат на помощ от структурните фондове само ако планират инвестиции в тези области. Всички други иновации в други области няма да имат достъп до оперативните програми. На пръв поглед четирите сфери изглеждат широки, но парите за иновации по двете оперативни програми “Иновации и конкурентоспособност” и “Наука и образование за интелигентен растеж” няма да бъдат пуснати, преди тези сфери да станат по-конкретни. Тази конкретизация трябва да приключи до края на юли, за да започнат грантови схеми за развой и внедряване на иновации във фирмите, квалификация на изследователи и научна инфраструктура. Процесът на консултации между държавата, бизнеса и научните среди е към своя край. Очаква се структурни фондове за иновации до 2020 г. да бъдат инвестирани в следните по-конкретни направления в рамките на четирите големи области:

Информатика и ИКТ:

Fabless и нови подходи за дизайн и асемблиране, ИКТ в услуга на машиностроене, медицина и творчески индустрии, 3D приложения, Big Data, Grid and Cloud технологии, безжични технологии, езикови технологии, уеб, хибридни и native приложения, аутсорсинг и ИКТ базирани услуги и системи.

Мехатроника и чисти технологии:

Машиностроене и производство на уреди, включително и части за машини и уреди, роботика, производство на високотехнологични продукти, поддоставки за международни фирми в областта на машиностроене и приборостроене, проектиране и ремонт на машини, части за електромобили, системи за управление на ресурсите на ниво град и дом, съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, безотпадни технологии, усвояване на отпадъци като суровина за производство.

Индустрия за здравословен живот и биотехнологии:

Методи за чисто производство на специфични български храни, козметични продукти и други свързани със здравето, специализирани храни и напитки, производство на медицински инструменти, оборудване, консумативи, лекарства, терапевтични методи, нанотехнологии в медицината, биотехнологии за здравословен начин на живот.

Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии:

Архитектура, филмова и телевизионна продукция, културно наследство, дизайн, издателска дейност, ИКТ с образователен, маркетинг и развлекателен характер, производство на стоки и предоставяне на услуги, свързани с алтернативен туризъм и екстремни спортове.

Стратегията за интелигентна специализация определя и други конкретни направления, в които иновации ще бъдат подпомагани, които обаче нямат пряко приложение в икономиката, а засягат подкрепа за научни изследвания. Европейският подход към финансиране на иновации е наистина фундаментално променен, което прави усвояването на подкрепата сериозно предизвикателство пред бизнеса и администрацията.

« назад