Адекум проекти за развитие

25.06.2015

Европарите за иновации ще бъдат насочени към четири сфери

Европарите за иновации ще бъдат насочени към четири сфери

Статия във в. КАПИТАЛ, 25.16.2015 г.

Статия на г-жа Ангелина Добрева, Заместник председател на БАКЕП във вестник Капитал на тема:„Европарите за иновации ще бъдат насочени към четири сфери“

В последните години на действието на оперативната програма “Конкурентоспособност” грантовите схеми за иновации станаха първо разбираеми, а след това популярни сред бизнеса. След като изминаха две години от последната възможност за подпомагане на иновации, първата иновационна грантова схема по новата ОП “Иновации и конкурентоспособност” се очаква с нетърпение. Министерство на икономиката вече започна да популяризира плановете си за отваряне на бюджета за иновации през септември.

Промяна

Повечето кандидати за иновационен грант ще бъдат неприятно изненадани от основната промяна в европейските средства за иновации до 2020 г., а най-вероятно и дългосрочно след това. Периодът 2007 – 2013 г. беше най-вероятно последният, в който всяка фирма, независимо от сферата, в която работи и иска да инвестира, можеше да кандидатства за подкрепа за развиване и внедряване на собствена или чужда иновация. За новия финансов период Европейската комисия изиска от страните членки да създадат своя иновационна стратегия за интелигентна специализация, определяща само няколко сфери, в които съответната страна счита, че има най-висок потенциал за иновации. Европейската подкрепа ще може да бъде инвестирана само в тези сфери, тъй като ЕК иска фокус на усилията и средства там, където Европа може да се конкурира най-добре с останалия свят.

Около 300 млн. евро струва пътят на едно-единствено лекарство от лабораторията до пазара. Примерът описва достатъчно добре символичния размер на подкрепата за иновации в България от структурните фондове – по-малко от 600 млн. евро. При такъв размер на финансовата помощ има логика в изискването на ЕК помощта да бъде фокусирана само в няколко сфери.

В края на 2014 г. правителството одобри ИСИС – Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България. Стратегиите придобиват значение, когато от тях зависи сериозен публичен ресурс. От стратегията ИСИС зависи отпускането на 295 млн. евро – ресурсът за приложни иновации в икономиката по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, и 286 млн. евро – ресурсът за научни изследвания и развитие на иновациите по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.

Къде ще се насочат парите за иновации

Сферите, в които България е счела, че може да развива най-успешно иновации и да пробие на международния пазар, са почти същите във всички стратегии на страните от Източна Европа:

Информатика и ИКТ
Мехатроника и чисти технологии
Индустрия за здравословен живот и биотехнологии
Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.
Фирми и научни организации ще могат да разчитат на помощ от структурните фондове само ако планират инвестиции в тези области. Всички други иновации в други области няма да имат достъп до оперативните програми. На пръв поглед четирите сфери изглеждат широки, но парите за иновации по двете оперативни програми “Иновации и конкурентоспособност” и “Наука и образование за интелигентен растеж” няма да бъдат пуснати, преди тези сфери да станат по-конкретни. Тази конкретизация трябва да приключи до края на юли, за да започнат грантови схеми за развой и внедряване на иновации във фирмите, квалификация на изследователи и научна инфраструктура. Процесът на консултации между държавата, бизнеса и научните среди е към своя край. Очаква се структурни фондове за иновации до 2020 г. да бъдат инвестирани в следните по-конкретни направления в рамките на четирите големи области:

Информатика и ИКТ:

Fabless и нови подходи за дизайн и асемблиране, ИКТ в услуга на машиностроене, медицина и творчески индустрии, 3D приложения, Big Data, Grid and Cloud технологии, безжични технологии, езикови технологии, уеб, хибридни и native приложения, аутсорсинг и ИКТ базирани услуги и системи.

Мехатроника и чисти технологии:

Машиностроене и производство на уреди, включително и части за машини и уреди, роботика, производство на високотехнологични продукти, поддоставки за международни фирми в областта на машиностроене и приборостроене, проектиране и ремонт на машини, части за електромобили, системи за управление на ресурсите на ниво град и дом, съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, безотпадни технологии, усвояване на отпадъци като суровина за производство.

Индустрия за здравословен живот и биотехнологии:

Методи за чисто производство на специфични български храни, козметични продукти и други свързани със здравето, специализирани храни и напитки, производство на медицински инструменти, оборудване, консумативи, лекарства, терапевтични методи, нанотехнологии в медицината, биотехнологии за здравословен начин на живот.

Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии:

Архитектура, филмова и телевизионна продукция, културно наследство, дизайн, издателска дейност, ИКТ с образователен, маркетинг и развлекателен характер, производство на стоки и предоставяне на услуги, свързани с алтернативен туризъм и екстремни спортове.

Стратегията за интелигентна специализация определя и други конкретни направления, в които иновации ще бъдат подпомагани, които обаче нямат пряко приложение в икономиката, а засягат подкрепа за научни изследвания. Европейският подход към финансиране на иновации е наистина фундаментално променен, което прави усвояването на подкрепата сериозно предизвикателство пред бизнеса и администрацията.

« назад