Статия във в. КАПИТАЛ, 23.10.2013 г.

Последната схема по оперативна програма “Конкурентоспособност” (ОПК) е отворена – подходящ момент за равносметка на случилото се с европейските пари за развитие на българската икономика през първите седем години, в които България усвоява значими европейски фондове. Отчетите на Министерството на икономиката и енергетиката сочат, че България е наваксала дотолкова, че няма да изгубим пари по програмата, която в средата на периода за усвояване беше една от най-изоставащите. Но пълното усвояване на 1.116 млрд. евро, въпреки че само по себе си е сериозно постижение, далеч на означава, че тази подкрепа е била инвестирана максимално полезно и целесъобразно.

Първите стъпки

Поглеждайки назад, днес можем да кажем, че проблемите по приключващата ОПК едва ли можеха да бъдат предвидени и избегнати, тъй като администрация и бизнес нямаха предишен опит и прохождаха заедно в света на големите европейски фондове. Имаше инфарктни моменти, но общата равносметка е, че администрацията се справи – по някакъв начин, но се справи. Важното е да не повторим грешките през следващите седем години и да извлечем и приложим безценните уроци от първите седем години.

Времето показа, че първоначалното разпределение на парите по ОПК се разминава сериозно с възможностите на различните групи в обществото да правят проекти и да намират средства, с които да ги предфинансират. Средствата по всички грантови схеми за частни фирми се оказаха в пъти по-малко от инвестиционните проекти, които се състезаваха за тях. В зависимост от конкретната операция за технологична модернизация кандидатурите бяха между три и шест пъти повече от наличния бюджет по грантовата схема. Предприятията, които имаха капацитет и конкретно инвестиционно намерение за внедряване на системи за управление, бяха между три и седем пъти повече от заделения безвъзмезден бюджет за този тип подкрепа. Дори при ограничения иновационен капацитет на българската икономика в края на програмата се оказа, че частните иновационни проекти, които търсят финансиране от ОПК, надхвърлиха шест пъти наличния бюджет по последната иновационна схема. В същото време бюджетът по цели области на въздействие, в които носителите на проекти трябваше да бъдат институции, НПО, обединения от фирми, се оказа прекалено голям и много бавен за усвояване.

Надценените възможности

Съвършено ясно е, че една оперативна програма за развитие на икономиката не можеше да се състои единствено от директни финансови инжекции за частни фирми, но при разпределението на парите между частни бизнес проекти и проекти, които целят общо икономическо развитие, беше надценена способността на всички останали извън частните фирми да инициират, предфинансират и изпълнят проектите си.

Първоначалното разпределение на целия ресурс по ОПК, коeто не отговаряше на неравномерния капацитет за усвояване между частни фирми и НПО/държавни институции, доведе до спешни прехвърляния на големи финансови пакети с цел спасяване на неусвояеми пари. Включително над 10% от целия ресурс по програмата, стотици милиони евро, под заплаха от пълната им загуба, се прехвърляха по спешност, без анализ, към мерки с недоказана усвояемост.

И все пак основната причина ОПК да се окаже най-изоставащата в усвояването програма в критичните 2010-2011 г. беше прекаленият консерватизъм в управлението й от първите години. Фокусът в управлението се базираше единствено на страха да не бъде злоупотребено с европейските пари. Този фокус генерира твърде рестриктивни условия за участие по грантови схеми – условия, които се разминаваха с реалностите в бизнеса и икономиката. Администрацията тепърва започваше да гради капацитет за оценка на проекти. Когато излизаха резултатите от оценката по първите грантови схеми, много от проектите вече не бяха актуални. Скоростта на оперативната програма беше съвършено различна от естествената скорост на бизнеса. Първите изпълнители на дълго чаканите одобрени проекти понесоха бюрократичност и изисквания, които граничеха с абсурда.

Към днешна дата

Днес можем да твърдим, че тези проблеми са преодолени. Не беше възможно да очакваме от една администрация, която нямаше опит в управлението на такъв обем средства, с такава сложност и изисквания от страна на ЕС, да не допусне грешките на растежа. Справедливо е да кажем, че за неопитна страна като България администрацията видя грешките си, макар и често с голямо закъснение и в последния момент преди загуба на средства, и положи усилия да ги поправи. Може би през 2010 г. на администрацията й беше нужно да осъзнае стряскащата перспектива България да усвои не повече от 20% от средствата, определени за подкрепа на икономиката й, за да разбере, че философията, фокусът, базата трябва кардинално да се променят. Когато беше осъзнато, че първият приоритет е усвояването на средствата, не тяхното опазване, изпълнението на програмата започна да се подобрява.

Днес условията по грантови схеми са достатъчно, понякога прекалено либерални, оценката на проекти се извършва в рамките на 3-4 месеца, дължимият грант за прилежно изпълнени проекти се изплаща в рамките дори на месец. Голямото предизвикателство е вече новата оперативна програма за иновации и конкурентоспособност.

—

* Ангелина Добрева е управител на консултантската компания “Адекум Проекти за развитие” ЕООД и е зам.-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

« назад